Биографични данни: Христо Смирненски (псевдоним на Христо Димитров Измирлиев) e роден на 29. 09. 1898 г. в гр. Кукуш. Завършва начално образование и прогимназия в родния си град. Желанието му да продължи образованието си в Солунската гимназия остава неудовлетворено поради липса на средства. По време на Междусъюзническата война (1913) градът е опожарен и семейство Измирлиеви се преселват в София. През 1913 г. Христо постъпва в строителния отдел на Държавното средно техническо училище, същевременно работи като продавач на вестници и по-късно – в бригада по измерване на шосета и жп линии край Никопол. По примера на по-големия си брат Тома той започва да сътрудничи на хумористичния вестник „К’во да е“, където през 1915 г. излизат първите му публикувани творби. През годините печата в редица списания, а през 1917 г. заедно с приятели основава седмичното хумористично списание „Смях и сълзи“. Година по-късно, под псевдонима Ведбал, публикува и първата си книга – „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“. През 1917 г. Христо Смирненски напуска Техническото училище и постъпва във Военното училище в София, но, отблъснат от сковаващия режим и кървавото потушаване на Владайското въстание от страна на юнкерите, той напуска училището и се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет (1918). Работи непрестанно – като писар, ревизор, репортер, измервач и контрольор, касиер, надничар. Все по-дейно се ангажира в работническите борби, а от 1921 г. е член на БКП. През 1922 г. публикува стихосбирката си „Да бъде ден!“, която е посрещната възторжено от читателите и критиката и още същата година претърпява второ издание. Отново през 1922 г. заедно с брат си Тома започва да издава сп. „Маскарад“. През пролетта на 1923 г. заболява от туберкулоза, от която умира няколко месеца по-късно (18. 06.1923).