За проекта


Проектът „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“ се изпълнява от Института за литература при БАН в партньорство с Националния литературен музей и Столична библиотека по Програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства“. Финансиран е от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство с безвъзмездна помощ в размер на 192 272 евро. (Договор № № 24-10М2-13/29.05.2015 г.)

Проектът цели събиране, систематизиране, познавателно обогатяване, дигитализиране и съхраняване за поколенията на

културното наследство на 13 българските литературни класици –

Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Пенчо П. Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин, Николай Лилиев, Христо Смирненски, Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Фани Попова-Мутафова и Димитър Димов, както и популяризирането му сред широката общественост, създаването на свободен достъп до него и превръщането му в източник на информация, идеи и методологически стратегии за бъдещи културно-образователни продукти.

Проектът предвижда

създаването на три дигитални центъра за културно наследство

в трите партниращи си институции и изработката на интегрален културно-образователен продукт, който да задоволява интереса към българското културно наследство на разнородна аудитория (широката общественост, учащи, специалисти, социални групи в неравностойно положение (роми), българските училища в чужбина). Продуктът включва: уеб базирано дигитално хранилище; сайт с нови литературоведски текстове и с непознати и уникални архивни материали; филми; виртуални колекции; презентации; семинари; лектории и др.

Класиците на българската литература са представени чрез

непознати и уникални материали от персоналните им литературни архиви –

ръкописни и печатни документи, изображения на предметни артефакти, фотодокументи, единични листове от периодични издания, материали за културноисторическия контекст и творчеството им, съхранявани в Института за литература, Националния литературен музей и Столична библиотека, и чрез цялостни литературоведски профили, които включват знание за културноисторическия и литературния контекст, биографична информация за авторите, познание за творчеството им, уникален библиографски каталог на публикациите от и за тях в българския периодичен печат. Така се конструира пълна, но достъпна в познавателно отношение представа за творческите фигури, литературното и културното им наследство, за неговия български и европейски контекст.

В специален раздел на уеб базираното дигитално хранилище е изграден

богат дигитален фонд на ромската култура през ХХ век,

от която са дигитализирани книги, периодични издания, фотодокументи и други материали, представителни за нея. За целта е оборудван дигитален център за ромска култура „Рома Верситас“ (разположен в Института за литература), в който ще работят обучени в рамките на проекта ромски младежи. Така се изпълнява изричното условие на донорите на програмата 10% от бюджета на проекта да се използва за ромската общност в България.

Желаните културно-образователни резултати на проекта са:
• съхранение на българското културно наследство и създаване на свободен достъп на широката общественост до знанието за него;
• образователна ефективност;
• принос в моделирането на съвременната културна идентичност на българското общество;
• формиране на културни и граждански ценности;
• принос в културно-образователната интеграция на групи в неравностойно положение (ромската);
• оптимизиране на културното взаимодействие в българското общество.
Ръководител на проекта е доц. д-р Елка Трайкова от ИЛ – БАН.
Координатори от трите институции са: доц. д-р Пенка Ватова (ИЛ – БАН), Катя Зографова (НЛМ) и Марчела Борисова (СБ).