Биографични данни: Пейо Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) e роден на 1. 01. 1878 г. в гр. Чирпан. Първоначално учи в родния си град (1885–1891). От есента на 1891 г. е записан в Пловдивската мъжка гимназия, където остава до 1893 г., завършвайки V клас, принуден да прекъсне образованието си по настояване на баща си. От 1892 г. датират първите му незапазени писателски опити, тогава става и член на социалистически кръжок. От 1893 г. работи в чирпанската телеграфо-пощенска станция и до края на 1900 г. последователно е телеграфист в Стара Загора, Сливен, Поморие. През 1900 г. със съдействието на д-р Кръстев се премества в София, бива въведен в кръга „Мисъл“ и се утвърждава като водещ български поет с псевдонима Яворов. Протекциите на влиятелни личности като д-р Кръстев, Иван Шишманов и Пенчо Славейков му осигуряват работа като учител, библиотекар, режисьор, драматург в Народния театър. След запознанството си с Гоце Делчев през 1901 г. Яворов се включва в революционно-освободителната дейност на ВМРО. След излизането на стихосбирката му „Стихотворения“ през 1901 г. Яворов е обявен за водещ поет и получава възможност да пребивава продължително във Франция (в Париж и Нанси). Неколкократните му влизания в Македония вдъхновяват книги като „Безсъници“ (1907), „Хайдушки копнения“ (1909 – 1910). От 1911 до 1913 г. Яворов се утвърждава като автор на драми, своевременно поставени на сцената на Народния театър – „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“; оставя също и нереализирани замисли за драми. Превръщането на Яворов в инстанция от кръга „Мисъл“ предопределя и неговите съдбовни любови – с Дора Габе, с Мина Ю. Тодорова (сестра на автора на идилии и драми Петко Ю. Тодоров), както и с дъщерята на видния политик Петко Каравелов Лора. През последните месеци от живота си Яворов с помощта на брат си Атанас и проницателния тълкувател на творчеството му – Владимир Василев – преподрежда и прередактира антологийната си книга „Подир сенките на облаците“ (1910). Слага край на живота си след повторен опит за самоубийство на 16. 10. 1914 г.