Биографични данни: Фани Попова-Мутафова е родена на 3. 10. 1902 г. в гр. Севлиево. До 12-годишната си възраст живее в Торино, където учи в начално училище и взема уроци по пиано и италиански език. През 1922 г. завършва Първа девическа гимназия в София и се омъжва за писателя Чавдар Мутафов. Записва философия в Софийския университет, но заминава със съпруга си в Мюнхен, където той следва архитектура, а тя – пиано в Консерваторията. След раждането на сина им Добри през 1925 г. Фани Попова-Мутафова прекъсва следването си. През същата година Чавдар Мутафов завършва образованието си по архитектура и семейството се прибира в България, където Фани Попова подновява активно творческите и интелектуалните си изяви: участва в кръга „Стрелец“, членува в Писателския съюз, в ПЕН-клуба, в Италианско-българското дружество, в Клуба на жените писателки, в българската секция на Европейския съюз на писателите, в Дружеството на писателите историци, в историческото дружество „Българска орда“ и др. Сътрудничи на престижни периодически издания. Фани Попова-Мутафова е най-издаваната и най-награждаваната българска писателка до 1944 г. С установяването на комунистическия режим в България животът и кариерата й претърпяват драматичен обрат. Осъдена е през 1945 г. по обвинение, че с книжовната и обществената си дейност прокарва „фашистки“, „монархически“ и „шовинистични“ идеи, арестувана и задържана отново през 1951 г. До реабилитирането й през 1962 г. Фани Попова предимно превежда от италиански, редактира и подготвя поправени издания на по-ранни текстове. Умира на 9. 07. 1977 г. Сред най-известните й произведения са историческите романи „Солунският чудотворец“ (1930), „Дъщерята на Калояна“ (1936), „Йоан Асен“ (1938/39), „Последният Асеновец. Боянският майстор“ (1939); автор е на разкази, публицистика и документалистика, филмова критика, както и на детско-юношеска проза.