Творчество: Михалаки Георгиев е автор на редица приносни научни изследвания, които основополагат съвременната ботаника, съвременното лозарство и винарство у нас, както и съвременната статистическа наука. Михалаки Георгиев е един от основателите на първото културно-просветно дружество „Славянска беседа“ (1880), един от инициаторите за основаване на Дружеството на българските журналисти и негов председател (1911). В средата на 1880-те в дома му се оформя първият литературен кръг в България след Освобождението, предхождащ литературния кръг „Мисъл“ с няколко години. Михалаки Георгиев е автор на повести, разкази и хуморески, които излизат във всички водещи литературни издания. Приживе не издава том със съчиненията си.

Биографични данни: Михалаки Георгиев е роден във Видин на 11. 08. 1852 г. Завършва известното Таборско индустриално-земеделско училище (1872–1874). След дипломирането си постъпва като учител в четирикласното училище във Видин (1 август 1874 г.) и работи там до 1 май 1878 г., като преподава природонаучни дисциплини. Работи като управител на Видинската митница, ревизор в Митническия отдел при Министерство на финансите. Дългогодишен началник е на Земеделческо-търговското отделение при Министерството на обществените сгради, земеделието и търговия, поставя основите на Министерството на земеделието. Пръв организатор и директор на днешния Международен Пловдивски панаир, тогава учреден като Първо българско „Земеделческо-промишлено изложение“ (1892). В периода 1894–1899 е дипломатически агент във Виена и Белград. В периода 1906–1908 е редактор на политическия ежедневник „Балканска трибуна“.