Творчество: Основател на списание „Селска разговорка“, автор, редактор и сътрудник в множество вестници и списания, включително и детски. В София Елин Пелин се сближава с кръга около сп. „Летописи“ на Константин Величков, както и с кръга около сп. „Българан“. Близки приятелства го свързват с карикатуриста Александър Божинов, проф. Иван Шишманов, проф. Александър Балабанов, Змей Горянин, Трифон Кунев, Димитър Подвързачов, Димитър Бояджиев, Димо Кьорчев, Тодор Боров, Димитър Митов. Застъпва се през цар Борис III в защита на Никола Вапцаров, подписва протестно писмо в защита на българските евреи. В историята на българската литература Елин Пелин остава преди всичко с разказите си, повестите си („Нечиста сила“, „Гераците“, „Земя“), хумористичните фрагменти „Пижо и Пендо“, книгата с афористични притчи „Под манастирската лоза“. Автор е и на жанрово смесени книги, както и на класическите романи за деца „Ян Бибиян“ и „Ян Бибиян на Луната“, много стихотворения и обработки на народни приказки.

Биографични данни: Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) е роден на 8. 07. 1877 г. в с. Байлово, Софийско. Учи в родното си село, след това в София, Златица, Панагюрище, Сливен. Започва да пише и публикува още в ученическия си период, стихотворението „Тихи тъги“, което излиза през 1897, е първото произведение, подписано с псевдонима Елин Пелин. След края на V гимназиален клас Елин Пелин се връща в родното си село, където учителства в продължение на година, а от 1899 г. се установява в София. В периода 1903 – 1909 г. работи като библиотекар в Университетската библиотека, а в периода 1910 – 1916 – в хранилището на Народната библиотека. През 1924 г. става първият уредник на музея на Иван Вазов и остава на този пост до пенсионирането си през 1944 г. По време на бомбардировка и последвал пожар в музея изгаря голяма част от личния писателски архив на Елин Пелин. През 1945 г. постъпва в редакцията на в. „Септемврийче“. Умира на 3. 12. 1949 г.