Биографични данни: Пенчо Славейков е роден на 27. 04. 1866 г. в гр. Трявна. Учи в Трявна, Стара Загора, Сливен, Велико Търново, София, Пловдив. В периода 1892 – 1898 г. учи философия и литература в Лайпциг. През 1898 г. постъпва на работа в Народната библиотека, на която през 1901 г. става поддиректор. Сътрудник и редактор на сп. „Мисъл“ през целия период на съществуването му (1892-1910). От март 1908 г. до февруари 1909 г. е директор на Народния театър. През 1909 г. се връща в Народната библиотека, където остава да работи до 1911 г. На 24. 08. 1911 г. напуска България и живее заедно със спътницата си, поетесата Мара Белчева в различни градове в Италия и Швейцария. През пролетта на 1912 г. двамата се установяват в курортното градче Брунате, на брега на италианското езеро Комо. Там, на 28. 05. 1912 г. поетът умира, а костите му са пренесени и погребани в България през 1921 г. Близко приятелство свързва Пенчо Славейков с Алеко Константинов, тясно сътрудничество – с д-р Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов; насърчителни отзиви за първите си творби получава от Иван Вазов и Стоян Михайловски. Пенчо Славейков е автор на книгите „Момини сълзи“ (1888), „Епически песни, книга първа“ (1896), „Блянове. Епически песни, книга втора“ (1898), „Епически песни“ (1902), „Сън за щастие“ (1907), „Епически песни“ (изд. на „Мисъл“, 1907), „На Острова на блажените“ (1910), „Немски поети“ (1911), „Кървава песен, част I и част II“ (1911). Произведенията на Пенчо Славейков са превеждани на много езици, а той самият превежда на български език множество класически произведения.