Творчество: Елисавета Багряна започва да печата активно от 1921 г. в различни периодични издания. През 1922 г. в сп. „Златорог“ започват да се повяват стихотворни цикли, които основополагат бъдещите стихосбирки на Багряна. Тя е автор на книгите със стихотворения „Вечната и святата“ (1927), „Звезда на моряка“ (1932), „Сърце човешко“ (1936), „Пет звезди“ (1953), „От бряг до бряг“ (1963), „Контрапункти“ (1972), „Светлосенки“ (1977), „На брега на времето“ (1983). Прави опит в драматургията в съавторство с М. Вълев (пиесата „Госпожата”, 1938; радиопиесата „Знамето” през 1939, недовършената пиеса „Чудакът“). Автор е и на няколко разказа, творчески портрети, документални и пътеписни очерци, политико-социологически статии, сбирки за деца. Багряна има също така и огромно по обем преводаческо дело.

Биографични данни: Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) е родена на 29. 04. 1893 г. в гр. София. През май 1906 г завършва прогимназия, през 1907 г. живее със семейството си в Търново, а през 1908 г. се преселват в Сливен, родния град на баща й. През 1908-1910 учи в Първа софийска девическа гимназия, а през септември 1910 постъпва като прогимназиална учителка в село Афтане (сега Недялско, Ямболски окръг). През септември 1911 г. се записва да следва славянска филология в Софийския университет. Особено влияние върху поетическите й занимания оказва приятелството й с Йордан Йовков, с когото я запознава Георги Райчев през 1913 г. В периода 1915 – 1919 г. Багряна учителства във Враца и Кюстендил. През 1919 г. се омъжва за капитан Иван Шапкарев, син на фолклориста Кузман Шапкарев, на 30 декември 1919 г. се ражда синът им Любомир Шапкарев. През 1923 г. Багряна заминава за Берлин, след това за Мюнхен, където попада в средата на български писатели и интелектуалци. През 1924 г. се сближава с проф. Боян Пенев, с когото прекарва един месец в Париж и Бретан. Същата година е приета в Съюза на българските писатели. През април 1925 г. окончателно се разделя с Иван Шапкарев, за да се омъжи повторно през 1944 г. за дипломата Александър Ликов. Умира на 25. 03. 1991 г. в София.