Биографични данни: Петко Славейков е роден на 17.11.1827 г. в Търново. В периода 1832–1842 г. посещава килийни училища в Търново, през 1842 г. довършва образованието си при Емануил Васкидович в Свищов. През 1849 е назначен като учител в Трявна. От 1854 до 1864 г. учителства на различни места, с по-дълги престои в Трявна, Ески Джумая (Търговище) и Варна. През годините 1854, 1856, 1857/8 посещава Цариград, навлиза в борбата за църковна независимост на българите и става една от главните й фигури. В периода 1864-1875 г. в Цариград работи активно като публицист, преводач, поет, учител, народен водител. Печели известност с редица периодични издания. Радикалната статия „Двете касти и власти“, публикувана във в. „Македония“ на 18 юли 1872 г., довежда до забрана на изданието, до арест и финансово разорение на П. Р. Славейков. През 1873 г. публикува в редактираното от него сп. „Читалище“ най-значимите си поетически творби: „Жестокостта ми се сломи“ и „Изворът на Белоногата“. С издадения превод на Библията от 1871 г. напълно се налага като новосъздател на българския език. През 1874-а е за една година учител в Одрин, а след това – в Стара Загора (до 1877) до опожаряването на града, по време на което е унищожена първата същинска поетическа книга на Славейков, заедно с ценните му фолклористични сбирки. След Освобождението участва в Учредителното събрание в Търново, директор е на Народната библиотека, Председател на Народното събрание, министър на просвещението, министър на вътрешните работи (1881; 1884). След преврата на Александър Батенберг емигрира в Източна Румелия и работи като учител в Пловдив, отдава се на интензивна книжовна дейност. Първият том на пословиците, събирани от Славейков през целия му живот, излиза през 1892 г. Писателят умира на 01.07.1895 г. в София.